Измежду всички трудности, с които Европа се сблъсква, в последно време най – сериозното предизвикателство, пред което е изправена, е въпросът с миграцията на хилядите, ако не милионите бежанци, прекосяващи границите ѝ.
Този проблем принуждава много от държавите членки да се обърнат към национализма като начин за водене на политика и да пренасочат управлението на страната към дясноцентристко, което от своя страна води до много последствия за Европа, като например казуса Брекзит.
Нещо повече - колкото повече времето минава и трагедиите зачестяват, голяма част от хората започват да губят способността да съчувстват и разбират онези, които са загубили всичко във война, която не са искали и поради която са били принудени да изоставят всичко познато и да избягат, за да спасят живота си.
В този дух, изглежда наложително да преразгледаме общата картина на това какво се случи досега, въпреки че много от нашите читатели вече са запознати с фактите.
Възможно е да определим началната времева точка на тази масивна миграция към Европа в недалечната 2014 година, когато числеността на мигрантите, пристигащи в Италия от Либия, се увеличи многократно. По това време, Италия беше страната с най – голям процент от прииждащи имигранти.
Първото място в тази класация бе заето през следващата година от Гърция, която прие огромен брой от хора, идващи главно от Сирия, Афганистан и Ирак, всички те - афектирани от войната, но сред тези многобройни бежанци имаше и хора от Нигерия, Гамбия и Бангладеш, чиито причини за имигриране са породени от икономическите и социални затруднения в родните им страни, поради което са предприели дългото пътуване в търсене на по – добър живот. Много от тези хората започват пътуването си от родните места, заплащайки крупни суми на мигрантски каналджии, които да ги отведат до Европа. Пътуването ги отвежда до Турция и ако успеят евентуално до Гърция, където биват настанени в бежански лагери със занижени стандарти на живот и ниски хигиенни условия. Тези, които могат да си позволят да заплатят още крупни суми на други мигрантски каналджии, могат да продължат по пътя си към по – богати страни като Германия и Швеция, но повечето от тях нямат тази възможност, защото не им е останало нищо, и са принудени да останат в бежанските лагери, очаквайки по-добро бъдеще.
По време на дългите пътувания, много хора губят живота си. През 2015г. 3692 души загиват, опитвайки се да прекосят Средиземно море. Емблематична е снимката на Айлан Курди, сирийското дете намерено мъртво на турски плаж, след неуспешен опит да прекоси морето, опитвайки се да стигне до Гърция. Този случай, придобил публичност, успя да докосне хората, привличайки още повече вниманието върху условията в бежанските лагери.
Вземайки това в предвид, ако на света му е нужна смъртта на дете, за да отрони сълза, то наистина е загубил човечността си.
Европейският съюз се опитва да реши проблема с бежанската вълна чрез ограничаване на мигрантския поток, но губи фокуса върху тези, които вече са в границите му, въпреки че бяха инвестирани милиони евро в страни като Гърция, Сърбия и Турция, които да подпомогнат процеса по овладяване на кризата.
Много правителства на държави-членки от Европейския съюз предприемат затваряне на границите със страни, принадлежащи към Шенгенското пространство, макар този курс да поема срещу европейските ценности и мечтата за свободно преминаване на хора, завръщайки се към началото на чувства, отдавна забравени по тези места: национализма и ксенофобията.
Европейците се притесняват от масова вълна от мигранти, които да застрашат сигурността на живота в ЕС.
Въпреки това те забравят, че голяма част от тези бежанци са жертви на несправедливостта на войната, бягат за да спасят живота си от хладната прегръдка на военните действия, фокусирайки се върху факта, че част от масата са онези икономически мигранти, търсещи по – добър живот, а не бежанци.
Нека не забравяме, че тази част от масата, която бяга от условията на война, заслужава да получи шанс да продължи живота си и не е заплаха за сигурността. Нека не изолираме тези хора, за да се чувстват те пълноценни дори и на чуждо място, а не просто чужденци.
Превод: Мария Димитрова