Имах удоволствието да интервюирам отново Алесандра (Всъщност тя е най-добрата ми приятелка.) и да я попитам какво е правила по време на великолепното преживяване, което тя имаше през месец август 2016г. То носи името “Гмурни се в себе си”. Ето как тя се е чувствала след него:
Вчера сутринта се събудих и се чувствах различно. Събудих се, отидох до кухнята и си направих кафе. Взех си душ и отидох до офиса пеша, разхождайки се из града, измежду коли, трамваи и тълпи от хора. Може да изглеждат нормални дейности, но не и за нас - ние, които се върнахме от “Гмурни се в себе си” - 8-дневен тренировъчен курс за личностно развитие сред природата, където опитахме нови занимания като катерене, палене на огън, споделяне с другите без помощта на технически средства, пеене (Най-доброто радио!), гмуркане, гмуркане в самите нас, живеене в хижи съвсем сами, виждайки как може да живеем пълноценно.
Местоположение: планината Велебит, която е най-обширната планина в Хърватска. 8 дена в гората, сред скалите, близо до морето и вътре в него, близо до други хора и в същото време дълбоко в себе си.
Вчера сутринта гледах на живота в града по различен начин. Шумът му ми се стори оглушаващ. Телефонът и лаптопът дразнещи. Хората изглеждаха напълно разсеяни, изморени, бързащи, като че ли нямат време да спрат, да се погледнат един друг в очите, да се чуят, да се усмихнат.
И изведнъж една красива песен на Eddie Vedder изскочи в главата ми:
“Society, have mercy on me
I hope you’re not angry if I disagree
Society, crazy indeed
I hope you’re not lonely without me”
Тук ще ви разкажа и последиците след “SOLO” - нашето 6-часово преживяване в гората съвсем сами само снабдени със спален чувал, рогоска, няколко въжета, малко храна и лампа.
SOLO - събота 29 август 2015г. (Доколкото си спомням.)
Често, когато пиша нещо, обичам да записвам и датата, но днес не знам дори и колко е часът. Първият знак е, че днес не е просто обикновен ден. Някои от вас може би ще кажат: “Добре, просто погледни на телефона си.” Моят телефон ли? Последният път, когато го проверих беше преди 6 дена. Вторият знак. “Добре, тогава попитай някой друг.” Не, не мога. Сама съм и не знам кога ще срещна другите, може би утре сутринта или пък утре по пладне.
Третият знак. “Тогава пусни телевизора, радиото, погледни си будилника...” Нищо, нямам никаква техника покрай мен!
Четвъртият знак. Ето какъв е смисълът - Сама съм в гората с моя спален чувал, храна, бутилка вода и топли дрехи. И, както добре можете да си представите, с химикал и листове. Пристигнах преди един час (или повече!?) след тихо сбогуване с новото ми семейство - моите другарчета по приключения.
СПИСЪК С НЕЩАТА, КОИТО НАПРАВИХ ДОСЕГА:
1 - Взех решение къде да бъде банята ми и оставих там тоалетната хартия като мой боен флаг по средата на участъка.
2 - Използвах тоалетната вода, която имах, като репелент против комари.
3 - Бях сигурна, че ще трябва да спя отвън, но реших да си построя някакво съоръжение. Да знаете, че е много импровизирано, но смятам, че ще издържи. Има достатъчно място за мен и раницата ми (или може би само за мен без раницата ми, но май ще оставя раницата вътре, а аз ще спа отвън….)
4 - Аз и матракът ми се намираме в новата ни всекидневна. Започнах да пиша. Ще скалъпя списък с позитивни мисли, за да видя и преоткрия молките и големите моменти на щастие, които са ми се случвали.
5 - Не мога да не спомена, че имам и праскова, и ШОКОЛАД. Малка причина, за да съм щастлива.
НЕЩАТА, КОИТО ОБИЧАМ В ТАКИВА ДНИ:
1 – КАТЕРЕНЕ: Това беше най-голямото предизвикателство (но досега!). Често характерът ми ме оприличава на спокоен човек, но отвътре съм и много нетърпелив човек. Не казвам и не говоря преди нещо да направя, но мисла, че Боян възприе страха ми, защото първият път опитах (две седмици по-рано) и се отказах, като бях сигерна, че няма да съм достатъчно добра отново да се опитам да го направя. Така че накрая започнах и …. го направих. Ако имах почивки….. щях да плача. (Това биха били сълзи на самостоятелността!)
Боян ми помогна с много окуражителни слова, защото смятах, че няма да го направя без него. Но това е доказателството, че понякога предпочитаме да избягаме пред това да превъзмогнем страхове, което всъщност е най-добрият метод да разрушим стената, издигната от самите нас да предпазими да скрием слабостите си. Щаслива съм, защото съм основополжник на нова спортна дисциплина - Сълзливо катерене (или пък Скално реване). Благодаря на приятелката ми Анна, която сподели тези тежки спортни мигове и изрева тези тежки сълзи заедно с мен! Положителната последица от това (винаги има такава!) - На следващия ден дори се забавлявахме повече, изкачвайки върха.Гледката отгоре ми се видя съкровището, към което бяхме впрегнали всичките си сили.
2 - ОГЪН: Племенният огън е магическо нещо. Отвлича ни вниманието, прегръща ни, успокоява ни, прогонва проблемите и лошите мисли настрани.
3 - РАЗХОДКА ИЗ ПРИРОДАТА: Ние всеки ден сме в Instagram, за да споделяме снимки на природата, но понякога забравяме, че е по-добре да изключем терефоните и да се разходим из тази същата природа.
4 - 4 - ПОДВИЖНОСТ СРЕД ПОЛЯНИ: Вчера бяхме в Будаково Бърдо - хълм, покрит с поляни, и аз, Анна, Зринка се забавлявахме на него.Гледката беше перфектна: слънце, синьо небе, зеленина и нашият звънлив смях.
5 - УЧЕНЕ ОТ ДРУГИТЕ: Бяхме напълно непознати в началото. Но за отрицателно време изградихме силна връзка помежду си, най-вече защото нямахме притеснения. Бяхме наистина любопитни да научим възможно най-много един за друг. Вярваме си и много ще ми липсват всички. Обичам да мисля, че природата е перфектният Купидон за приятелства.
6 - ПЕЕНЕ: Всеки ден използваме слушалките си, сърфирайки из YouTube или Spotify. Тук разполагаме само с "човешко" радио. Последните две сутрини си класираме пърсоналния топ десет: всеки от нас избира песен и започваме да пеем заедно. За мен това е най-добрата радио станция на света.
7 - ОТГОВОРНОСТ: Ако не си сготвим, няма да ядем. Ако не си обособим подслон, ще сме подгизнали, ако започне да вали. Ако не ходим, няма да покорим хълмовете и върховете. Ако не желаем да носим храна или да вършим нещо, трябва да се съобразим с последствията. Харесвам това поемане на задължения особено защото в нашия забързан и модерен живот забравяме колко важно е да бъдеш ковач на съдбата си, да печелиш от това, с което разполагаш.
What is?
8 - ПОГЛЕДНИ КЪМ ТАВАНА: Всяка вечер преди да заспим прекарваме няколко минути (или много повече) гледайки небето, звездите и луната. Може да звучи тривиално занимание, но е любимата ни телевизионна програма. И днес на декстопа ми е красивата луна.
Алесандра Морчано от Италия