Как ЕРАЗЪМ+ промени моя живот

Преди да говоря за това как EVS промени живота ми, трябва да призная, че най-голямата промяна започна, когато реших да участвам в друг проект по Еразъм: „Еразъм студио“ в Ница, Франция.

Беше 2014 година в Болоня, когато се чудех какво да правя с живота си. Беше много труден период за мен. Чувствах се ленива, самотна, уплашена за бъдещето и настоящето си.

Хората около мен по това време имаха негативно влияние: двамата ми съквартиранти постоянно се караха помежду си, неблагоприятна връзка, макар семейството ми да беше далеч от мен, проблемите им достигаха до моите уши, което допълнително ме натоварваше.

Случайно влязох в сайта на университета ми и намерих възможност да кандидатствам в чужбина и да прекарам няколко месеца там, за да уча, разбира се. Без да се замислям кандидатствах веднага. „Ако ме изберат, ще реша какво ще правя“ - си мислех тогава.

До този момент не бях пътувала много и ме беше страх от всичко. Беше ме страх да навляза сама в мрака, трябваше да съм с някого постоянно, не знаех как да ценя това да съм сама, не знаех как да прекарвам време сама със себе си и бях много срамежлива.

Затова реших да избягам от живота си.

Знам, че това не е добра причина да смениш мястото си на живот и хората казват, че е лесно да избягаш, когато нещата не вървят, че можеш да избягаш от мястото, но не и от себе си и че трябва да се бориш със себе си, където и да си. Истина е, но аз имах нужда от промяна. Знаех, че някъде дълбоко в себе си бях силна, но трябваше да преоткрия себе си, за да открия тази сила.

На 21 януари 2015 година беше първият ми полет към Ница. С една приятелка си наехме апартамент и приключението започна.

Не беше лесно. В началото имахме проблеми с топлата вода в апартамента и трябваше да търся водопроводчик във Франция без познати, интернет или каквото и да е познание, свързано с езика.

Две седмици се опитвах да оправя проблема с топлата вода, опитвах се да си отворя банкова сметка, защото без нея няма как да си извадя SIM-карта, през всичкото това време трябваше да ходя на лекции в университета, а имах и здравословни проблеми.

Определено бях извън зоната си на комфорт.

Започнах да оценявам малките неща в живота и стресът ми започна да изчезва с времето.

От голяма помощ бяха приятелите ми, с които се запознах там. И мисля, че нещата, които научих дойдоха повече от хората, с които се запознах, и културата, която започнах да опознавам. Като за начало, Анна, момиче от Италия, което дойде да живее с мен, бе с отличаващо се чувство за хумор. Тя правеше дните ми по-забавни и беше моят „спътник в приключенията“. Пътувахме много във Франция, Гърция и открихме светове, които преди бяха непонятни за нас.

Иза от Германия беше първото момиче, с което се запознах в университета. Тя беше много духовита и шегите ѝ винаги бяха на място. От нея се научих да бъда по-широкоскроена (или поне се опитвах), да намирам всичко за забавно и да го карам по-леко.

Ядох суши, направено от японка, танцувах на арабска музика, пеех френски песни и много повече..

През времето, което прекарах там, научих за асоциация на име ‘’ESN’’ (Erasmusstudentnetwork), която очевидно беше във всеки град и там ходеха студенти по програмата "Еразъм". Тази в Ница беше много полезна за мен. Те организираха много събития и точно на едно от тях, караоке вечер, се запознах с група хора, от които научих най-много. И благодарение на тях животът ми претърпя огромна промяна.

Запознах се с Аугусто от Бразилия и се влюбих. Но не любовна история е темата на това, за което искам да говоря. Просто Аугусто и групата му от Бразилия ми помогнаха да разбера какво е сбъркано в живота ми.

Намерих силата в себе си, с която можех да поправя живота си. И разбрах как бях направила нещата много трудни за разбиране, когато всъщност е имало лесно решение. Не е важно дали ще се случи нещо лошо и просто нещо ще се обърка, а това как ще оправиш нещата.

Например Камила, една от приятелките ми от Бразилия, осъзна, че цялата ѝ година в Ница била похабена, защото от университета в Сао Пауло решили да не зачитат изпитите ѝ и всичко, по което е работила. В повечето случаи това може да предизвика стрес в европеец, особено в италианец, но тя решила да остане спокойна и започнала да обикаля всички европейски държави, даже части от северна Африка.

Друго, което научих от тях, е щедрост. Те я показваха по много либерален начин дори на хората, които не познават. Всъщност, като се запознаеш с някого от този район, не е необикновено да бъдеш поканен на вечеря още същата вечер. Много често дори бедни семейства ще ти предложат храна и напитки, макар да изнемогват или нямат за себе си. Без значение от ситуацията, много често ще ти помогнат, ако нямат много.

Независимо от бедността и лошите ситуации, в които изпадат, бразилците са много оптимистичен народ. Това е другото, което научих от тях.

Впоследствие след няколко месеца забравих за всичко, което ме натоварваше в Италия. Започнах да живея по-добре. Най-накрая се научих да оставам сама, да не се плаша от мислите си, а да ги оценявам и да се вслушвам в себе си. Най-накрая намерих вътрешната си сила и реших, както се пее в една бразилска песен - “Euquiero é serfeliz”- искам да бъда щастлива.

Един от най-младите ни членове за първата си среща с ЕРАЗЪМ+

Първият младежки обмен, в който имах удоволствието да участвам - "Afterlife of plastic dragon", ми даде една много специална връзка с други страни и народи. Да бъдеш на младежки обмен ти дава шанс да правиш толкова много нови неща, които не би могъл да направиш по друг начин.

Хората на моята възраст имат малко възможности да се срещнат с хора от толкова много различни страни, различни култури, като същевременно да има пространство, на което да се расте емоционално и социално. Горда съм от скока, който заедно с останалите направихме като приятели. Определено си заслужава!

И. Петров: Пожелавам на всеки да изпита тръпката от участие в такъв проект.

Този път интервюто е със студентa от УНСС Ивайло Петров. Той е на 25 и е магистър със специалност Предприемачество. Скоро заминава за Гърция, където с помощта на програма Еразъм+ ще учи втория семестър от магистратурата. Също така и преди е участвал в обмени и трейнинги организирани от Еразъм+. За мен като доброволец беше интересно да го попитам следните неща:

-Кога беше първият път когато взе участие в проект по програма Еразъм+?

-Първото ми участие на проект беше миналата година през Януари в Полша. И преди това бях запознат с тези проекти, но едва тогава имах свободно време да канидадствам.

- Какво беше първото ти впечатление?

- Първото нещо, което си помислих беше „Детска градина за възрастни“. Беше ни осигурено всичко: настаняване, храна, а ние трябваше само да спазваме някои правила и да участваме в игрите и задачите, които бяха предвидени. Беше много лесно и интересно.

-Как беше комуникацията ти с чужденците? Поддържате ли още връзка?

-Комуникацията с тях беше лесна за мен, тък катосъм работил в Гърция, като аниматор, и за мен няма проблем да комуникирам с хора от различни страни и на чужд език. С някой от тях дори се видяхме след проекта и все още поддържаме връзка с хора от Италия, Гърция, Германия...

-Къде беше вторият ти проект?

- Вторият също беше младежки обмен, в Унгария и сега третия трейнинг курс в Лондон, Англия.

- Какви бяха разликите между младежките обмени и трейнинг курса?

Разликите бяха основно в активностите ни. В младежките обмени бяха по-скоро креативни неща и такива свързани с движения, докато при трейнинг курса се залагаше основно на мисловни дейности и задачи за ума.

• До колкото знам при трейнинг курсовете графика е по натоварен и имате по-малко време за почивка. Как беше в твоя случай?

• При мен програмата беше еднаква и при трите проекта: закуска, активитети, обяд, активитети, почивка, вечера и културна вечер след това. Разликата беше само в задачите, които имахме да изпълним. На проекта в Лондон се залгаше на мисловни задачи, докато на другите проекти предимно се занимавахме с креативни дейности.

• Как те промениха тези проекти и разви ли нови умения?

На тези проекти се променям доста, всеки път се връщам различен човек. Развивам много различни умения, научавам нови неща, повишавам увереността си и уменията да говоря пред публика. Определно се научават много неща от тези проекти, от хората там, от активитетите. Това, което най-много ми хареса на проекта в Лондон беше, че разчупихме много стереотипи за страни във и извън Европа. Имаше участници от Армения, Азербайджан, Турция, Тунис и беше наистина интересно да говорим с хора от тези страни и да видим реалността там чрез тях. Така разбрах, че и тези страни се развиват и далеч не са изостанали спрямо страните от Европа.

• Как беше настаняването и храната на този проект? Като цяло доволен ли си от всичко?

• Почти всичко беше идеално. Само храната можеше да е малко по-добре, не само месо и картофи, може би салата и сок биха били добро допълнение, но все пак беше добре. Мястото за настаняване беше комфортно и чисто.

Както виждате, участието в такива проекти има само позитивни последствия върху нас. Помогна ми да посетя нови страни, да се запозная с нови хора и да развия себе си. Пожелавам на всеки да изпита тръпката от участие в такъв проект.